Целулозната изолация се получава от отпадъчна хартия – нарязана по специален начин, така че получените частици да са „триизмерни”, и обработена срещу развитие на огън. При нея особеност е инсталирането чрез впръскване по сух и мокър способ.
Обикновеното сухо впръскване е подходящо за хоризонтални повърхности и труднодостъпни места, например необитаем подпокривен етаж. Постига се плътност от 30-40 kg/m3 при нагнетяване в свободни пространства и 35-60 kg/m3, когато има конструкция. Постига се от около 0, 039 W/mK.
При мокрото впръскване целулозата предварително се разбърква с вода и лепила, което позволява впръскването на материала и на вертикални повърхности – например между щендери на леки преградни стени. При тази методология трябва да се внимава дали течността е напълно изсъхнала преди поставяне на пароизолационна мембрана в случаите, когато целулозата е спрейвана върху външна стена. В противен случай в резултат от запечатването остатъчната влага може да увреди носещата конструкция и сградната обвивка.
Спомената Целулозна изолация е една от видовете екологични топлоизолации, към които трябва да насочим по-голямо внимание.
